Този въпрос се закотви в съзнанието ми още в самото начало на разговора ми с Петя. Познавах я отскоро, но ми допадаше много – като личност, като специалист, с две думи, готин човек. Беше дошла при мен по работа, отмятахме една по една задачите от списъка. Бъбрехме за това-онова, коментирахме и съкращенията, които ставаха във ведомството, където тя работи. Бях подочула нещо, но друго е като се каже от първа ръка. Нищо не можеше да ме изненада. Открай време е така, щом сменят шефа и част от персонала си отива. На тяхно място идват нови хора и така докато не сменят „новия” шеф.  

Кой му дърпа конците?  

Като червена лампичка ми свети този въпрос. Натрапчива мисъл някаква, дето колкото се опитвам да отхвърля, толкова повече ми тиктака в главата…

И точно тогава се изплъзна от устата ми, „Кой му дърпа конците?”…Чак се изненадах от себе си. И как увисна във въздуха!!!…Замълчахме. Спогледахме се.  Нищо повече не казах, но и двете знаехме за кого става дума.

…………………………………………………………………………………...

 

И така. Винаги съм знаела, че все някого на някого дърпа конците. Важно е цената, която човек плаща за това да му казват какво да прави, от една страна. От друга – облагата, която получава за себе си. Винаги има две страни. Положителна и отрицателна. От човека си зависи коя ще надделее. Доколко е готов да заглуши съзнанието си, да потъпчи гордостта си, да се продаде даже. И в същото време какво получава насреща – хубав пост,  престижна работа, служебен автомобил, право на много командировки, примерно. Някой ще каже, е-е, че за толкова благини, струва си. Аз, обаче, смятам, че не си струва.

Тази дилема стои пред всеки човек. Убедена съм.

Аз не съм изключение.

И даже се радвам, че има кой да ми дърпа конците – един готин мъж и една единадесетгодишна принцеса! И аз от време навреме влизам в ролята на кукловод, но такъв е живота!

изгряват бързо и залязват безследно, обикновено.
а в семейните отношения-там кукловодството е удоволствие, особено ,когато конзите са копринени и не се впиват, а галят:-)дъщерите ни са връстнички.

лошото е, че техните покровители са вечни, несменяеми. Те са неизличимата рана в нашето общество.
Добре, че ние си имаме своите семейства и прекрасните дъщерички! Поздрави на твоята принцеса!:)

ценостната система на човек и с какво търси да се обогати... Защото има богатства, които могат да ти откраднат или да се изплъзнат между пръстите ти, така, както са си и дошли, но има богатства, които човек осъзнава в миг на око, прозира за съкровенното, истинското и го пази като зеницата на окото си... И не прави компромиси с него, защото осъзнава, че някои неща нямат цена!